(School Teacher, c.1668, by Jan Steen) ♥ Говор  Кой

(School Teacher, c.1668, by Jan Steen)

♥ Говор 

„ Кой в учебно заведение има най-голяма потребност да се упражнява в говорене? А кой се упражнява най-вече? “

Тези, които би трябвало да се упражняват, са децата, само че най-вече се упражнява в действителност учителят. Дори в учебните заведения, които се считат за най-просветени, общоприетото предписание е, че в час децата могат да приказват единствено с учителя, и то единствено в случай че им позволи. В доста учебни заведения на учениците е неразрешено да приказват по време на дребните междучасията или в коридорите. Така им остава единствено обяда, когато са заети с ястие, и огромното междучасие, когато се пробват да изтърван парата и напрежението, насъбрано в дългата насилствена устойчивост и безмълвие. Познавам доста деца, в чието учебно заведение постоянно се не разрешава да се приказва по време на обяд, а от време на време даже и по време на огромното междучасие. След учебно заведение децата се прибират у дома, където сядат пред тв приемника или на бюрото, с цел да пишат домашни, и където сигурно няма никой, който да желае да беседва с тях. Резултатът от този тип обучение е, че деца на 10 или даже повече години приказват не по-добре, в сравнение с петгодишна възраст. Познавам доста десетгодишни деца от високоинтелектуални среди, чието говорене не може даже да се съпоставя с това на много от петгодишните ми познати.

Днес не преставам да слушам за учебни заведения, където не разрешават на децата да приказват даже по време на обяд, тъй като се счита, че това е чиста загуба на време, а и тъй като столовата става прекомерно шумна. Все повече учебни заведения стигат до такава степен, че напряко да отстранен огромното междучасие. При това състояние по кое време точно се прави „ социализирането “ в учебно заведение, за чиято значимост толкоз се тръби?

Тази загуба на умения за диалект и интерес към него се отразява на всички детайли от общоприетата стратегия. Да вземем да вземем за пример писането. Дете, което не приказва, няма да има и доста за казване, затова няма да знае защо би могло да написа. Неговото чувство е, че няма нищо забавно са казване, или че в случай че каже или напише нещо, ще му се смеят. В момента, в който му хрумне някаква мисъл, то незабавно я цензурира и отхвърля. Когато се опита да изрази мислите си, това му е доста мъчно, тъй като въобще не се е упражнявало да употребява думите и да сформира фрази. Тъй като не е получило визия от живота кои са нещата, които вършат речта ясна, безапелационна и ефикасна, то няма никакви критерии за преценка на написаното от него. Така да се каже, това дете „ няма слух “. В края на краищата критерият за положително писане не е граматиката, а звученето му. Учебникът с граматически правила няма да му помогне да написа добре. Достатъчен е един незадълбочен взор върху огромна част от влиятелните списания, с цел да се види, че има доста високообразовани хора, които пишат извънредно зле.

Липсата на писмени умения става причина и за слаб интерес към четенето, най-малко за много от жанровете. Добрият четец повежда деен разговор с създателя. Той беседва и даже спори с него. Лошият четец чете пасивно; думите не навлизат в съзнанието му. Той чете по този начин, както се слуша отегчителна лекция. При четене той употребява мозъка си като фотографска плака - сякаш в случай че се взира задоволително дълго и настойчиво в думите, ще може да ги запечати в паметта си. Това не е допустимо. Детето, което не може да се показва, постоянно среща компликации в часовете по математика или други науки, тъй като там се постанова да се следват устни указания и да се преобразуват думите на различен човек в дейности. То също не може да разграничи в съзнанието си това, което схваща, от това, което не схваща, нито пък може да изрази объркването си задоволително ясно, с цел да получи помощ от другите. Накратко, в учебно заведение детето, което не борави свободно с думите, е с вързани ръце и крайници. Без подозрение знаците са прекалено застъпени в нашите учебни заведения и би трябвало да се отдели повече време и място за други способи за изложение. Някой ден това може би ще стане. В момента само свободното боравене с думите може да помогне на децата в учебно заведение. Въпреки това няма учебно заведение, в което да се прави каквото и да било, с цел да се научат децата да употребяват речта свободно, ясно и ловко.

Така наречената гражданска война, която се организира в образованието през днешния ден, съвсем не визира този въпрос. В доста часове, в които се вкарват последните новости по математика, публични науки и всевъзможни други науки, моделът за диалект си е все същият. Учителят приказва през по-голяма част от времето, като понякога задава въпроси на децата, с цел да се увери, че внимават и схващат. Понякога има смели учители, които стартират „ полемика “. Учителят задава серия насочващи въпроси, целящи да изкопчат от учениците отговорите, които той авансово е определил за верни. Ръководствата за учители са цялостни с образци, учредени на тази техника - „ Проведете полемика, в която да достигнете до следните изводи… “ Този тип подправен, манипулиран диалог е по-лош от цялостно безмълвие. Нищо чудно, че децата скоро се отегчават и отвращават от него.

Дори и да имаше открити, почтени и свободни полемики в часовете, даже да бяха в действителност забавни на децата, даже и те да участваха в тях наедно, това отново нямаше да е задоволително за насърчаване на говорни умения. Децата са прекалено много, а времето - твърде малко. Какво е решението? Решението е напълно просто, стига да ни стиска да го опитаме. В доста от началните класове в Англия на децата се дава опция да работят по двойки или в дребни групи и да приказват (стига да е тихо), до момента в който работят. В класовете, в които към момента не е позволено децата да работят и избират заниманията си независимо, би трябвало да има задоволително време, отдадено на диалози сред тях на тематики, които ги вълнуват, без намесата и управлението на учителя. Понякога учителят може да помоли децата да приказват по-тихо, без обаче да упражнява надзор върху това, за което приказват.

В последния пети клас, в който преподавах, постоянно определях време за свободни занимания. Децата можеха да четат, рисуват, играят (шахът се радваше на особена популярност), редят пъзели или да си приказват (което им харесваше най-много). С времето започнах да разбирам, че тези моменти бяха най-полезната част от деня. Понякога момичешките диалози прекосяваха в шепнене и смях, а момчешките - в гръмогласни разногласия. Като цяло обаче децата последователно получиха опит и диалозите започнаха да наподобяват съществени и потребни за всички участници. Границите сред положителните и неприятните възпитаници изцяло се размиваха. Някои от най-лошите възпитаници бяха доста забавни представители, знаеха доста и можеха да беседват и спорят като равни с множеството положителни възпитаници в учебно заведение. Има учители, които възразяват, че децата, привикнали на непоколебим надзор, няма да знаят какво да вършат, в случай че им се даде независимост, и ще злоупотребят с нея. Макар че съществува подобен проблем, той не е толкоз сериозен, колкото се мисли. Един от методите за превъзмогването му е първоначално времето за свободни занимания да бъде малко, да вземем за пример 15 минути или половин час, с ангажимента, че диалозите не би трябвало да са на всеослушание. Може да се даде време за свободни занимания в безмълвие. След като децата свикнат със свободата и намерят способи да я оползотворяват, времето може да се усили. Така може да разчупим учебната рутина и да превърнем класната стая в място за повече без значение проучване, мислене и диалози.

Няма да се уморя да дублирам, че съществува един-единствен метод за насърчаване на способността да боравим с думите, без значение дали става въпрос за слушане, диалект, четене или писане. Този метод е да ги използваме, освен това, за да кажем нещо, което желаеме да кажем, на хора, на които желаеме да го кажем, с цел да реализираме нещо, които сами сме поискали.

Из: „ Как децата учат “, Джон Холт, ИК „ Изток-Запад “, 2010 г. 
Картина: School Teacher, c.1668, by Jan Steen; chinaoilpaintinggallery